Тъмнокосото момче нервно барабанеше с пръсти по капака на колата докато чакаше по-малкия си брат да се облече.
- Иан побързай. Ще изпуснем полета, заради контенето ти.
Двете момчета най-накрая, след 18 години далеч от дома щяха да се завърнат.
Иан бе едва на годинка, а по-големия му брат - Крис бе на 6 когато родителите им взеха решението да се преместят в Канада и да търсят по-добър живот. И успяха!!!... до някъде. Крис тъкмо бе завършил училище, когато майка му и баща му изчезнаха неочаквано. Бяха историци и често пътуваха по света и понякога се случваше да отсъстват с месеци, но от тогава бяха минали пет години. Не бяха открити нито те,нито някаква следа от тях. През тези пет години Крис се грижеше за брат си, като се отказа от следването и се хвана на работа в библиотеката на Историческия музей. Там се чувстваше най-близо до родителите си.
Преди няколко дни, докато превеждаше от китайски на английски един стар документ, още от династията Хан, Крис попадна на няколко странни пасажа, които не разбираше. В документа се говореше за дракони, магии и някакъв неизвестен "орден на дракона". Знаеше, че баба му, като бе малък обожаваше да му разказва приказки за величествените мъдри китайски дракони. Може би тя щеше да знае нещо за този орден. Ето за това предприемаше това пътуване, и понеже не можеше да остави брат си, който веднага щеше да се забърка в беля, го взе със себе си.
Вече бяха на летището, когато Иан се сети, че си бе забравил айпода.
- Трябва да се върнем. Той ми е много важен.
- Като кацнем ще си вземеш нов.
- Но в този имах над двеста любими песни.
- И намираш време да прослушаш всички?
- Да, особено когато ме очаква полет около дванадесет часа.
- Вземи моя.
- Не, благодаря. Не слушам музика по-стара от покойния ми дядо, че и пра дядо.
Крис само поклати отчаяно глава и подаде билета си на стюардесата да го чекира.
Щом вече се бяха настанили по-голямото момче отвори електронния вариант на книгата на компютъра си и зачете наум текста.
През това време Иан изтребваше нинджи на телефона си.
- Крис дали ще видим истински нинджи в Китай?
- Надали. В миналото ги е имало почти навсякъде, дори в двореца на императора, но сега малцина са запазили традициите и се появяват само на големите традиционни празници.
Иан изпуфтя недоволно, изби още дузина нинджи в черни прилепнали дрехи и изключи играта за днес. Огледа пътниците около тях и когато не откри нищо интересно насочи поглед към работата на батко си. И тогава един пасаж се наби на очите му.
"Мъдрият дракон проговори, чрез него, а когато го докосна вече бяха едно цяло. Сега деляха тяло и ум. Драконът сподели дарбите си с човека. И той вече виждаше портала за минало и бъдеще."
- Наистина ли драконите съществуват и правят магии?
- Някои хора вярват в това, но не е доказано.
- Ти вярваш ли?
- Аз съм учен и историк - вярвам и не вярвам едновременно.
- Аз не вярвам.
