Втора глава

На летището двете момчета взеха багажа си и тръгнаха към близкото спряло такси. Иан през цялото време се прозяваше, но намираше време да зяпа през прозореца и да се прехласва по красивия Пекин.

- Уау! И аз съм роден тук?

- Да, роден си тук.

След около час пътуване шофьора спря колата пред малка двуетажна къща в един от старите квартали на града. Крис плати и двете момчета помъкнаха куфарите си към дървената веранда на къщата. Иан позвъни на звънеца и след няма и минута вратата се отвори от ниска възрастна жена.

- У Фан, Бо Чен?

- Да, ние сме бабо. - Отвърна й Крис и я прегърна.

Жената се разплака и прегърна внуците си, които не бе виждала от много години.

- Родителите ви не бяха справедливи. Вярно, че искаха да успеят и го направиха с добри чувства, но ми отнеха внуците толкова малки, че не успях да им се нарадвам. Мислех, че няма да доживея да ви видя отново. - Женатапогали страните на момчетата с немощните си съсухрени ръце и леко се усмихна. - Толкова сте пораснали и сте станали истински красавци. Имате ли си приятелки?

Крис й отговори отрицателно, но Иан веднага се похвали с новото си гадже.

- Джейн е много красива. Обожава музиката, като мен и работи като танцьорка в един бар.

- Да не е някое леко момиче?- попита леко притеснено възрастната жена.

- Не бабо. В Америка това е нещо нормално.

- Трябва да я доведеш да се запозная с нея.

- Че тя и брат ми не познава. - Иан се досети какво се върти в главата на старицата и се постресна. - А, не. Още ми е рано за сериозна връзка, пък камо ли женитба. Хич не си го и помисляй.

- Днешната младеж. На вашите години вече бях женена за дядо ви, а след година родих баща ви.

- Бабо. - прекъсна разказа й той. - Тук сме по работа.

- Работа? Каква?

- Преди няколко дни попаднах на една книга, в която пишеше някакви странни неща. За дракони, магии, ордени... Чувала ли си нещо за "Ордена на дракона"?

Жената погледна в страни, някъде над старата камина, в която в момента гореше силен огън, който огряваше стаята. Притвори очи и отговори.

- Не зная каква е точно тази книга, но най-добре се откажи от нея и разследванията по нея. Очевидно те е заинтригувала силно щом предприе пътуване чак до тук, но това няма да доведе до нищо добро. Чувала съм за този орден, но той е нещо лошо. Остави всичко и си гледай живота. Това не са неща, които да са по силите ви. Родителите ви също смятаха, че ще успеят, а сега са мъртви.

- Родителите ни?!

Жената усети, че е казала повече отколкото трябва и побърза да смени темата.

- Желаете ли чай? Или кафе?

- Бабо, какво общо имат родителите ни с "ордена"? - Настоя да узнае Крис. Иан само слушаше опитващ се да хване нишката.

Когато родителите му изчезнаха бе едно невръсно дете и не разбираше какво точно се случваше. Спомняше си, че родителите им казаха, че заминават, за да присъстват на някакви разкопки. Но това бе толкова удавна, че Иан дори не си спомняше лицата на родителите си.

- Бабо кажи ми.

Повишеният тон на брат му го изтръгна от спомените му и насочи поглед към изплашената старица седяща срещу тях.

- Онези разкопки бяха ли свързани с този орден?

Намеша се по-малкото момче. Жената не отговори, а само кимна с глава.

- Мей ми се обади няколко дни преди пътуването и ми съобщи , че заминават с баща ви на някакви разкопки. Бил и открили някаква запечатана гробница със знака на "драконите на ордена". Смятаха, че там се крие тайната за магията на драконите и как са успявали древните "дракони" да пътуват във времето.

- Да пътуват във времето?

- Има стара легенда според, която някога господари са били драконите. Огромни същества, мъдри и с могъщи сили. Хората смятали, че те можели да пътуват във времето. Орденът на дракона датира от още най-дълбока древност. Те били поклонници на тази вяра. Смятало се, че ако срещнеш дракон и той те одобри те взимал за свой спътник. Също така се вярвало, че докосването от дракон свърза душите на човека и дракона , и човекът получавал дарбите на дракона. Ако връзката им била силна и един от двамата пострада другия също усеща силна болка. Ако дракона умре човека ставал, като статуя - безчуствен, губещ ума си и напълно безполезен. Но ако човека умре дракона му умира с него.

- Този орден съществува ли още?

- Да, но малцина са вярващите и никой не знае кои членуват в ордена.

- А драконите? Те наистина ли са съществували?

- Никога не съм виждала дракон, а съм на почти 90 години. Ако има, то аз не съм ги срещала.

Орденът на дракона

Тъмнокосото момче нервно барабанеше с пръсти по капака на колата докато чакаше по-малкия си брат да се облече.
- Иан побързай. Ще изпуснем полета, заради контенето ти.
Двете момчета най-накрая, след 18 години далеч от дома щяха да се завърнат.
Иан бе едва на годинка, а по-големия му брат - Крис бе на 6 когато родителите им взеха решението да се преместят в Канада и да търсят по-добър живот. И успяха!!!... до някъде. Крис тъкмо бе завършил училище, когато майка му и баща му изчезнаха неочаквано. Бяха историци и често пътуваха по света и понякога се случваше да отсъстват с месеци, но от тогава бяха минали пет години. Не бяха открити нито те,нито някаква следа от тях. През тези пет години Крис се грижеше за брат си, като се отказа от следването и се хвана на работа в библиотеката на Историческия музей. Там се чувстваше най-близо до родителите си.
Преди няколко дни, докато превеждаше от китайски на английски един стар документ, още от династията Хан, Крис попадна на няколко странни пасажа, които не разбираше. В документа се говореше за дракони, магии и някакъв неизвестен "орден на дракона". Знаеше, че баба му, като бе малък обожаваше да му разказва приказки за величествените мъдри китайски дракони. Може би тя щеше да знае нещо за този орден. Ето за това предприемаше това пътуване, и понеже не можеше да остави брат си, който веднага щеше да се забърка в беля, го взе със себе си.
Вече бяха на летището, когато Иан се сети, че си бе забравил айпода.
- Трябва да се върнем. Той ми е много важен.
- Като кацнем ще си вземеш нов.
- Но в този имах над двеста любими песни.
- И намираш време да прослушаш всички?
- Да, особено когато ме очаква полет около дванадесет часа.
- Вземи моя.
- Не, благодаря. Не слушам музика по-стара от покойния ми дядо, че и пра дядо.
Крис само поклати отчаяно глава и подаде билета си на стюардесата да го чекира.
Щом вече се бяха настанили по-голямото момче отвори електронния вариант на книгата на компютъра си и зачете наум текста.
През това време Иан изтребваше нинджи на телефона си.
- Крис дали ще видим истински нинджи в Китай?
- Надали. В миналото ги е имало почти навсякъде, дори в двореца на императора, но сега малцина са запазили традициите и се появяват само на големите традиционни празници.
Иан изпуфтя недоволно, изби още дузина нинджи в черни прилепнали дрехи и изключи играта за днес. Огледа пътниците около тях и когато не откри нищо интересно насочи поглед към работата на батко си. И тогава един пасаж се наби на очите му.
"Мъдрият дракон проговори, чрез него, а когато го докосна вече бяха едно цяло. Сега деляха тяло и ум. Драконът сподели дарбите си с човека. И той вече виждаше портала за минало и бъдеще."
- Наистина ли драконите съществуват и правят магии?
- Някои хора вярват в това, но не е доказано.
- Ти вярваш ли?
- Аз съм учен и историк - вярвам и не вярвам едновременно.
- Аз не вярвам.